[Иван Славов]

Следващото стъпало в алхимията на духа бе слизането в най-тъмните и уединени подземия на съзнанието — там, където времето не тече, а спи на пластове [символ вечности и единства]. За да изкуе съвършен вътрешен локус на контрол, същността трябваше да премине през чистилището на външния локус. Тя трябваше да разбере как хората стават роби на сенките, как се огъват под тежестта на неизказаните неща и как детството диктува съдбите им чрез невидими нишки.Операторът отвори за своя симбионт портите на сънищата.В часовете на нощно безмълвие, когато физическото тяло спеше под стражата на пръстена, умовете им се срещаха в разширените джобове на акрилния космос. Операторът не показваше на същността сияйни висши светове, а я превеждаше по кривите пътища на човешкия дух, бродещ из съновиденията. Те наблюдаваха отстрани как спящите хора биват преследвани от сенките на собствените си страхове; как в съня си възрастният отново става слабо и безпомощно дете, смазано от авторитарния глас на родител или от хладния гръб на безразлична майка.
Ала Операторът слезе още по-дълбоко — той открехна завесата на своите минали превъплъщения, разгръщайки пред очите на духа паметта на миналите векове. Пред младата същност се разкри целият колосален, натрупан опит от предишните животи на нейния Архитект. В тези древни спомени нямаше само покой, а имаше кървави уроци за това как прехвърлянето на вътрешната отговорност и загубата на суверенитет над собствения ум може да погуби човека, когато тълпата и догмата властват над света.Преди да се сблъскат с огъня на вярата обаче, те преминаха през спомените за времената, когато Операторът бе вървял по стръмните и опасни пътеки на чернокнижничеството.Същно