Работа с цел/желание - обяснение на процеса

[Бисо]

В руския форум беше зададен въпрос, защо след като дадена цел е проработена с Алфа-Вит и Усмивката на Чеширския котарак ( платени версии ), не е последвало никакво развитие в желаната посока. И човека попита, ако си купи Активатор, това би ли оказало значително по-силно въздействие в сравнение с Алфа-Вит и Усмивката на Чеширския котарак.

Няколко човека споделиха мнение по поставения въпрос и се получи едно подробно разяснение, какво, защо и как се случва при поставяне и реализиране на цел, независимо кое изделие или метод се използва.

Според мен материала е много полезен за детайлно разбиране на процеса за поставяне и реализиране на цели и трябва да бъде публикуван и тук.

1. Може би си струва да се замислите за целта, може би тя не е това, което ви трябва ( не е хармонична ). Или не може да се реализира толкова бързо, колкото на вас ви се иска. И не винаги трябва да се поставя конкретна цел. Може да се постави за цел създаване на предпоставка за реализиране на главната цел.

2. На целта трябва да се даде шанс – тоест време за реализация и ваши собствени действия за нейното достигане. Не всички цели могат да бъдат достигнати само за сметка на приложение на някакви инструменти ( артефакти ) или както е модерно да се говори информационен модулатор. Обикновенно съществува необходимост от реални действия на самия човек, за създаване на нужните връзки и/или съпътстващи преобразувания в живота. С други думи отчитайте факта, че може да е нужно за поставената цел, вие да предприемете някакви стъпки за нейното реализиране, при това посоката, събитията, действията ще се облекчават от случващото се ( нещата ще се подреждат от самосебе си ).

3. Отчитайки точка 2 и текущата ситуация, е нужно да разбирате, че има цели, които от конкретната ви позиция са неосъществими. Или цели, които е въможно да се реализират утре или след половин година. Тоест има неща, които ни се струват очевидни, но реално са трудно достижими поради невидими фактори. По-късно това започва да се усеща интуитивно като посока без отклик ( улица без изход ). Едновременно има някакви на вид по-сложни или даже немислими цели, които се реализират по-лесно, колкото и странно да е това.

4. Някои неща зависят от обвързването на вашето съзнание, което се явява едновременно инициатор и възпрепядстващ фактор.

Съзнанието се съмнява .......... Може да мисли за сложността на реализация или прекалено много да иска целта да се реализира ( въпроса да бъде на живот и смърт. ако не се реализира тази цел - умираме ). По този начин се отнема енергия от вероятността целта да се реализира. Поради това е много полезно да се избират цели, не пряко свързани с незабавните/основните лични желания. Колкото повече дребни, незначителни или полу на шега цели се реализират, толкова повече съзнанието ще се адаптира към новия стил на работа със света/релността. При това е нужно да помним, че не е важна статистиката, а аномалиите, които сме уловили. ( Едно дете хвърляло нож по ствола на дърво и се опитвало да го забие. Един човек го попитал, дали може от десет пъти, десет пъти да забие ножа. Детето отговорило, че може. Още на първото хвърляне, детето пропуснало да забие ножа, при което човека реагирал със задоволство на провала му. Детето обаче му отговорило – Аааа не - това не се брои! ) Така че ние броим само успехите а не провалите!

Тъй като ние не можем да оценим точния принос на даден прибор или изделие, то следва да оценяваме само аномалиите и да запомним само положителните резултати/стимули. И така ще се променя принципа на работа на съзнанието ни с околния свят и с всеки успех, работата с поставянето и реализирането на цели ще върви все по-лесно.

Ние многократно сме наблюдавали различни ментални фактори, които оказват влияние на една или друга цел и често сме забелязвали, че проблема е в избора на непроходими пътища за придвижване, когато се поставя цел, която именно сега е напълно недостижима, въпреки че това не е видно веднага. Увеличавайки времето за реализация или променяйки последователноста за достигане на целта, ние получаваме желаното.

Какво означава да отнемем енергия от вероятността дадена цел да се реализира?
Представете си, че света в настоящия момент ( сега ), представлява море от енергия, изпълващо всичко наоколо, живо и неживо. Представете си това като пъстра картина, в която са видни всички детайли.

Сега работа с бъдещето:
Ако сте чели Макс Фрай ( автор на фентъзи книги ), си спомняте, че походите в бъдещето се наричат походи в „тъмна страна” или „на тъмната страна”. Там където всичко е подвластно на нашите мисли ( което не е съвсем така, но е много-близко до реалността ). Защо? Това в действителност не е фантазия на писателя а съвсем точно определение. Наистина в тази „тъмна страна”, картината също може да бъде много ярка, но в това вече главното участие се пада на нашето съзнание.

Продължаваме менталния експеримент:
Всяко събитие има предистория, която в известен смисъл определя вариациите за неговото бъдеще. Това е подобно на „опит”, лична история на предмета, човека, мястото ( каквото се сетите ), наричана също причинно-следствена връзка, определяща обхвата на възможни вариации в съчетание с околните предмети. Зоните на „пресичане” ( взаимодеиствие ) създават устойчиви версии/вариации за възможно бъдеще. Като правило се реализира само една версия - Най-енергонаситената. Достатъчен е само Ефекта на пеперудата, където в зависимост от началните условия, една малка промяна може да доведе до големи промени на по-късен етап. Името на ефекта, дадено от Едуард Лоренц, е извлечено от теорията за образуването на урагани, която се основава на това дали дадена далечна пеперуда е размахала или не крилата си няколко седмици по рано. Тоест един обект е изпаднал от преплитането на причинно-следствените връзки, създаващи единна картина и пъзела се е преподредил по различен начин.

Но докато бъдещето е бъдеще, имаме много възможни версии за краен резултат.

Можете да си представите това така – яркостта от възприемане на сегашния момент се разпределя върху множество други вариации на конкретната сцена ( събитие ). Енергията в тези вариации е пропорционална на техния брои и е разпределена по проиритет енергиен признак. Вероятността да се реализира всяк една от тях е сравнително равна. Но която има повече енергия, най-вероятно тя ще се рализира.

Нашето внимание е способно както да добавя енергия в нужната версия ( обикновенно това е специална и осъзната работа по „наливане” на енергия ), както и да я източи от там.

Обикновено концентриране на вниманието ни в конкретно бъдещо събитие го „изяжда” – тоест мислейки за него и желаейки го ( привличайки го към себе си ), ние привличаме към себе си енергия от все още нереализираното събитие и буквално я изяждаме. Енергията във вероятноста за реализиране на дадено събитие намалява и то може да не се реализира.

От тук идва и историята, че много хора не споделят плановете си за бъдещето, за да не пречат на реализирането им и съответно нуждата да се „пусне” събитието, да не се мисли за него постоянно, съответно да не се „изяжда” енергия и да се подобри вероятността за неговото реализиране.

Тази възможност за „изяждане” на вероятност може да се използва и специално, ако ние искаме да изключим определен сценарий изцяло ( но това най-вероятно няма да сработи за „изяждане” на вероятност свързана с наш страх поради някои особенности ). Причината за „изяждане” е именно в това, че ние теглим енергия от събитието към нас и то не се реализира.

Ако се използва осъзната визуализация за реализиране на събитие, то в този случай работят ред фактори, определящи увеличаваме или не вероятността за реализиране на събитието. Колкото по-живо си представим/визуализираме една желана ситуация, с допълнителни ефекти като аромати, вкус, тектилни усещания, емоции, „блясък в очите и вятър в косите”, толкова повече увеличаваме вероятността за реализиране. Във връзка и с предишния абзац, без да се стараем, в нашите страхове присъстват всички тези фактори, даже присъства и ужаса от случващото се и поради тази причина е възможно нашите страхове да се реализират много по-лесно ( не само да не „изядем” вероятността за реализиране на страховете ни, а напротив, да я подхраним ).

5. Целта не е ваша. Вие не искате това в действителност, но смятате: че така трябва; че так се прави; че това се очаква от вас; че так е престижно; че така е задължително; че така казва църквата и т.н..

6. Това, което приемаме за една цел, в същност е съвкупност от няколко цели, които не могат да се изпълнят едновременно. Пример: искам спешно да ми върнат даден заем и с парите да отида на почивка. В подобни случаи е по-добре да разбием основната цел на отделни съставни части и да не ги обвързваме една с друга.

7. Прекалено подробна, детайлизирана цел, която поставена по този начин възпрепятства благополучното развитие на нещата. Пример: искам да работя като мениджър във фирма А. Междувременно вие не забелязвате, че от фирма Б ви очакват на длъжност директор, а фирма А скоро ще фалира и вие ще останете излъгани. Ващето подсъзнание знае за това възможно развитие на ситуацията и саботира получаванет на работа във фирма А.

8. Психологически бариери или блокове. Искам, но мисля, че това е прекалено за мен, че не съм достоен, че не съм способен, че няма да се справя, че това е невъзможно, че това неможе да се случи на мен, че това не е правилно и т.н..

9. Цели, по които няма движение, не е лоши периодично да се свалят от Активатора и да се поставят отново ( или да се проработват с други инструменти - Алфа-Вит, СК1М, Усмивката на Чешерския Котарак ). Перодично да се преглежда работния журнал, където е видно, кога е поставена за реализиране дадената цел. В процеса на анализиране на изминалото време се вижда, имало ли е събития или придвижване в нужната посока и ако целта все още е актуална, нищо не пречи да се постави котвата на Ластика и след това отново да се програмира и отново на работното поле на прибора – това е много полезно за обновяване и активиране на желаната посока за развитие ( тренд ).

10. Реализирането на целта зависи от грамотната и коректна формулировка.

11. По-големит и тежки цели може да се разбият на по-малки и да се работи стъпка по стъпка.

12. Цели свързани с пари, работа или да купя имот - да продам имот, се реализират по-трудно. Подсъзнанието малко е лениво в такива случаи. На него му е „по-приятно” да работи за самореализация и други „вечни” неща, а не за днешните „как да оцелеем”. Поради това формулировката трябва да бъде не за пари, а за какво са ни нужни те - творческа саморелизация, интересен живот, себеизразяване, творчество, личностно израстване.

13. Няколко котви за една цел, разположени на различни места по работното поле на прибора. ( и допълнително проработени с Алфа-Вит, СК1М, Усмивката на Чешерския Котарак, модули за ситуации ).

14. Интуитивно търсене на правилното място за котвата върху работното поле на прибора.

15. Трябва да се знае, че Активатора ( но и други изделия ) е като усилител и удължител на вашето съзнание в околния свят - той помага, но не заменя вашите лични дейтвия за постигане на желаната цел. Понякога е нужно малко да потичате – така събитията, хората и всичко останало се подрежда по по-благоприятен начин. С други думи да не се очаква, че крайния резултат ще ви бъде поднесен на тепсия ( Но и това е възможно! ).

16. Може да бъде полезно целта да се преформулира ( да се погледне от друг ъгъл ) и да се проработи отново, както с Активатор, така и с Алфа-Вит и Усмивката на Чешерския Котарак и др..

17. Реализирането на дадена цел зависи от нейната коректност/хармоничност за света и за вас лично. Зависи от вашата лична сила. Зависи от коректната формулировка. Зависи от това дали е полезна за вашето възстановяване и личностно израстване.

18. БЖ активира подсъзнанието и то насочва ползвателя да излезе от натрапените ни социални безумни идеи и да поеме в хармонична за него посока. Ако няма промяна на ценностната ни система, възникват трудности при реализиране на нашите цели.

Една мъдра мисъл във връзка, че докато бъдещето е бъдеще, имаме много възможни версии за краен резултат. И съответно това ни дава поле за изява: Не се опитвай да разбереш какво се случва - ти реши какво искаш да се случи!